Be Happy..

…седиш си в тъмния ъгъл…там на скрито…на спокойно..само там никой не те закача, не те забелязва…Можеш да се наслаждаваш на самотата си..на болката..на така приятно горчивата депресия…Чувстваш се толкова невидим нали…толкова прозрачен, та чак и сам си вярваш,че си се превърнал просто в част от пейзажа…и продължаваш да си стоиш там…потънал в песимистични мисли…философски размисли…и други подобни емоционално мазохистични издевателства над себе си…и това може да продължи с часове..Дни..МЕСеци..ГОДИНИ…плашещо нали…но ти май си се примирил…свикнал си с ролята на вечно мразения от съдбата…затворил си очите си за истинските неща…сърцето ти е заключено за радостите и удоволствията….а колко малко му трябва на човек да е щастлив….ако само разрешиш достъпа на ендорфин до мозъка си…..
Забравих всички причини да страдам…поне за няколко часа..успях само благодарение на самовнушението..хм мда..помага…направо върши чудеса…Ето сега…усещам се силна и свободна…чувствам, че мога да контролирам съдбата…ще е само докато се събудя утре сутринта…но какво от това…важното е, че сега вярвам , че не си заслужава да съм нещастна…странно..преливам от оптимизъм…непознато но приятно усещане…Завладяваща…Изпепеляваща…ето такава съм сега…и определено ми харесва повече отколкото когато и аз бях в онзи ъгъл, където не се случва нищо и единственото разнообразие са сълзите..но и те доскучават…така че…Изводът : Be happy независимо какво се случва…

 

Това, което не ни убива ни прави по-силни…сега съм силна..сега съм далеч..недостижима..изпепеляваща..завладяваща…