„Черно и бяло в нас се преплитат във неделим кръговрат..Черни и бели откъсват се дните от календара живот..“
За някои светът е като шахматна дъска- непрекъснато редуване на черни и бели полета, заключили в своята правилна квадратна форма спомените за черни и бели дни… А хората като шахматни фигури попадат неизбежно..и на черни..и на бели места..Но няма равновесие. Светът се люшка между двете крайности на цветовата гама и с всеки ход или се приближаваме до целта си или пък губим безвъзвратно играта със съдбата..Препускаме през времето, мечтаем за шах с пешката и единственото, което познаваме от света са черните и бели полета на дъската, по които неуверено и колебливо стъпваме..Светът в черно и бяло – яркият контраст между съдбите на хората…
За някои светът е като асфалтиран път- непрекъсната промяна на пейзажа наоколо но все същата сивота на асфалта. Път дълъг или кратък, път мокър или сух, прав или със завои, горещ или студен, гладък или пък не….Но винаги сив…и черното и бялото са там, но се сливат. А погледът не може да улови цветовете на природата..Толкова ли бързо се върти света, че всичко се превръща в сивота ? Хората също са сиви, вървят към сив хоризонт…не познават други цветове…пред тях е само сивият асфалтиран път..Светът в черно и бяло – без да можем да ги различим…
За мен светът е като дъгата- шарен, като палитрата на художника- шарен, като листата в ранна есен…като зарче, на което всяка страна е оцветена различно и не се знае кога и къде ще спре и най-вече на коя страна ще е обърнато..и всеки ден е различен. Има жълти дни на завист, сини дни на надежда…има от всичко по-малко, без черно и без бяло…И всеки ден откривам нов цвят, животът се обагря с шарките на чувствата, мислите и преживяванията ни..Светът се превръща в цветна картина на хиляди човешки съдби…някъде в цветния лабиринт виждаме и черно и бяло и сиво….Светът в черно и бяло- за да откроим по-лесно красотата на цветовете..
П.С.в опит да помогна на един значим за мен човек.
