Не знам, защо започвам да пиша това, може би просто отново имам нужда да излея мислите си някъде…някъде, където ще заживеят нов живот, защото в главата ми вече им е тясно, твърде много са…може би са се трупали цяла година…Защото животът на този блог започна преди година…може би не на тази дата, но по случай нея…22-ри април…моят рожден ден…а трябваше да е най-щастливият ден в годината…и беше..почти…
Сега остава по-малко от час и като на лента преминават 365-те дни, които се търкулнаха така бързо от скъсаната броеница на годината…разпиляха се на пода и сега се опитвам да събера колкото може повече спомени, за да съм сигурна, че не трябва да съжалявам за нищо…но така или иначе няма значение…някои зрънца са безвъзвратно изгубени и броеницата никога повече няма да бъде цяла и красива…никога…има ли смисъл тогава да търся останалите…
Не, ще си ги намеря пък, и ще си ги запазя, дори и по отделно, дори и разбъркани, одраскани, счупени, това са си моите кехлибарени спомени…когато ги погледна срещу слънцето в тях блестят миговете на щастие, миговете на тъга, в 365 различни нюанса, заключени в сърцето ми завинаги…
Сега ще ми подарят нова броеница…с чисто нови 365 зрънца…неопетнени, прозрачни, чисти, лъскави и красиви, очакващи да изгрее новият ден, за да започнат да събират лъчите му в себе си и моите спомени от още една година…в тях понякога ще се отразяват същите лица, а други ще останат само там- в старата кутия на спомените, където само аз ще мога да ги намеря и позная…
Не обичам равносметките…но знам, че вече не ме е страх…от мълчанието, от очакването, от несбъднатите мечти…аз съм невидима, но съм там, като сън, като спомен, като замъглено отражение в огледалото на миналото…
Сега ще заспя, а когато се събудя ще съм забравила тази нощ, ще съм влязла в нов живот, с кехлибарена броеница в ръце, с усмивка и вяра в душата, защото всичко хубаво предстои и от мен зависи дали ще успея да го видя, и да го задържа….току виж, докато се оглеждам за нови прекрасни неща, срещна отново някое старо, отдавна изгубено….
