Ето ме пак тук..все същата..сякаш не са минали години, а само няколко мига..До преди няколко часа бях сигурна, че този път ще пропусна равносметките, връщането назад, спомените, съжаленията, усмивките….всички онези вече толкова банални и изтъркани символи съпътстващи всеки 22 април…НО УВИ…нищо не мога да си спестя…по-лошото е, че ми е трудно да го споделя дори в тези редове..Има толкова много неща, който имам нужда да изкрещя…но крещя само в мислите си, а тях никой не може да чуе…Дори аз се опитвам да не слушам…но там вътре в мен някой крещи:
МЕЧТИ..СПОМЕН..МИНАЛО..БЯГАНЕ..ЖИВОТ..ПОЖАР..ТЪРСЕНЕ ..СЪДБА..ВЯРА..ТЪМНИНА..СЪРЦА..ЛАБИРИНТ..ПЪТУВАНЕ.. КРЪГОВРАТ..ОТРАЖЕНИЕ..БЕЗСМИСЛИЕ…ЗНАЧЕНИЕ..“НЕБЕ..МОРЕ ..МОРЕ..НЕБЕ..МЕЧТИ..ЛУНИ..ЛУНИ..МЕЧТИ..КОПНЕЖ..И..СТРАХ.. ЗАЩО..БОЛИ..ЗАЩО..БОЛИ..НАЛИ..МЕЧТИ..“
И всичко това само защото не мога да подредя мислите си..защото ще се задавя от думите, които се опитвам да преглътна..Затова ще кажа само едно нещо: ПОМНЯ!!! (помня всичко..може да са минали години, месеци, седмици или дни, но спомените не избледняват…не съм забравила нито една своя грешка..не съм забравила нито един миг на слабост) Тежко е! Не знаех, че спомените тежат толкова..или това са призраци, заключени от вътрешната страна на съзнанието ми, които дори да искам не мога да прогоня..вече няма значение..отдавна знам, че животът в спомените не е истинския…така че какъв е смисълът от това,че И Аз Помня… ?
