Lost in the fog

“Time takes it all, whether you want it to or not. Time takes it all, time bears it away.. and in the end.. there is only darkness. Sometimes we find others in that darkness, and sometime we lose them there again.” – Stephen King

Тази нощ над града се спусна мъгла- гъста, непрогледна и лепкава..злокобно обви в прегръдката си сградите, дърветата, всичко…настани се удобно в сърцата на хората и притъпи сетивата им…парализира чувствата и обезвреди мислите…Някъде из самотните улици бродеха два силуета, блуждаеха две тъжни души, лутаха се и търсеха път един към друг две сенки поели по грешна посока……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………. ……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

Мина време, а те се отдалечаваха все повече…лабиринтът на града ги бе примамил в клопката си и се бе съюзил с мъглата. Тя задуши и последната надежда, стисна здраво за гърлата клетниците и им отне способността да изричат името на другия…И замълчаха завинаги, тишината ги обгърна и удави спомените им….Времето изтри стъпките им, нямаше път назад, изгубиха завинаги следата един към друг…

Така свършва тази история, а след нея ще започне друга…ще я  разкажа след като се вдигне мъглата…